Гласът на планината

След това Шинго чу звука на планината. Нямаше вятър, а луната светеше ярко и почти пълноценно. Въпреки това, през нощната влага контурите на дърветата, които оформяха ръба на планината зад дома му, изглеждаха размити и неясни. Те стояха напълно неподвижни. Листата на папратта под верандата също не помръдваха.

Понякога грохотът от морските вълни достигаше до това уединено място сред планините. За миг Шинго се усъмни дали е чул шума от морето, но след това осъзна - беше звукът на планината. Напомняше далечен шепот на вятър, но също така имаше нюанс на мощен тътен, идващ от дълбините на земята. Помисли си, че шумът всъщност е вътре в него и че ушите му пищят; разтърси глава.

Веднага след като звукът спря, страх обзе Шинго. Леден тръпки преминаха по тялото му - какво ако това бе знак за предстояща смърт?