Сняг в Хавана. Изповедта на едно кубинско момче

Карлос Ейре е едно от 14 000 деца, които напускат Куба през 1961 г., отделени от семейството и родината си заради Революцията. Книгата "Сняг в Хавана" представлява както екзорцизъм, така и ода за изгубения рай - тя е интересен мемоар и великолепна литература.

Куба по времето на Карлос, с нейните гущери, тюркоазено море и слънчеви следобеди, бързо се трансформира в остров на конфискации след като партизанинът Фидел Кастро сваля президента Батиста на 1 януари 1959 г. В един миг музикалните звуци по улиците се заменят с изстрели. Коледните празници стават забранени, а политическите различия водят до затвор; много приятели на Карлос заминават за далечната Америка. И той също ще стигне там, осъществявайки мечтата на майка си да стане американец – макар душата му да остава завинаги в страната, която напуска.

Разказана със силата на лична изповед, "Сняг в Хавана" отдава почит към родината и служи като истинско доказателство за колективния дух на кубинския народ.