Африкански изкуства/ Колекция от А до Я

**От А до Я за африканските изкуства**

За пръв път българският читател получава достъп до кратка, илюстрована енциклопедия, посветена на африканските изкуства.

Тази нова книга от поредицата "От А до Я" ни потапя в загадъчния свят на африканската художественост. В нея са представени разнообразие от маски, ритуални артефакти, изделия от слонова кост и дърво, рисувани тъкани и уникални експонати от Сахел, Нигерия, Кралство Бенин и Република Бенин, Кот д’Ивоар, Мали, Кралство Конго, Гана, Габон и Камерун – всичко това е част от културата и вярванията на африканските народи. Показалецът с имената и местата улеснява бързото намиране на нужната информация.

Африканското изкуство често предизвиква недоверие у европейците; много хора първоначално се съмняват дали тези произведения могат да бъдат наречени “изкуство”. Обясненията за разликите между тяхното творчество и европейската традиция обикновено включват негативно отношение. Карл Айнщайн пише за подобни възприятия в своя труд "Negerplastik" през 1915 г.

Историческите данни относно Западен Судан не са особено богати по време на праисторията до IX век. Все пак периодът между VIII-XVI век бележи възхода на могъщи империи като Гана (V-XI в.), Мали и Сонгай върху територии между Южна Сахара и саваната. Златните находища във региона поддържат икономическата мощ на Гана със значителни центрове като Лумби-Салех , Томбукту και Гао.

След епохата на откритията настъпва времето на колониална експанзия водена основно от Франция , Англия и Белгия . Светски личности , мисионери , учени започват процеса по ограбване на субсахарска Африка под претекста да я опознаят .

Десетилетия след това музеите започват да търсят нов смисъл в чуждите култури но все още срещат мистерия около предметите . Статусът им остава ограничен - първоначално определяни според полезността си а после символично спрямо конкретна култура . Отхвърлянето или игнорирането историческия контекст придава легитимност към систематичния подход към произведенията .

Липсата например нa подпис върху творбите ги прави извън концепцията за художественост . Основното отношение към африканските изкуства зависи силно от колониалната идеология .

Колониалните изложби продължават да редуцират предметите само до икономически продукти ; те служат като оправдание за колониализъм чрез показването им по специфичен начин .
Преди почти четиридесет години книгата „Изкуствата на Черна Африка“ напомня как „странната съдба“ спохожда африканското изкуство – докато Ренесансът в Европа акцентираше върху екзотичността му то впоследствие беше осъждано най-силно именно сред цивилизацията основано християнството.