Symbolism

„Книга, подобна на залите на въображаем музей.“ - La Libre Belgique, Брюксел

„Да облечем идеята в осезаема форма,“ предложил поетът Жан Мореас в своя манифест за символизма от 1886 година.

Символисткото рисуване се зароди във Франция и Белгия, които са люлките на литературния символизъм. То навлезе смело в културното пространство, открито от поезията на Бодлер и Малерме, както и от операта на Вагнер. Символистите не се стремят да представят видимостите, а вместо това искат да изразят „Идеята“, като въображението играе ключова роля в тяхната работа. Техният девиз бе „Сън“; те изпитваха фанатична омраза към импресионизма, реализъма, натурализма и научните подходи. Основният принцип на символизма – „кореспонденции“ – цели постигането на хармония между различните изкуства или дори реализирането на тоталното произведение (Gesamtkunstwerk), което Вагнер мечтаеше да създаде.

Днес ние преоткриваме след период на пренебрежение: символистката живопис е жизненоважна за разбирането ни за модерното изкуство не само защото тя бързо се разпространи по света и вдъхнови последователи от Русия до САЩ и от Северна Европа до Средиземно море, но също така защото стана основа за редица промени без които модерното изкуство нямаше да бъде такова каквото го познаваме.

Авторът:
Майкъл Гибсън е арт критик, историк на изкуствата, антрополог, писател и независим учен-философ (в момента главен редактор на UNESCO's World Heritage Review), който пише за изкуство повече от четиридесет години за множество публикации включително International Herald Tribune. Той има публикувани много книги с проучвания върху Брьогел, Гоген, Дюшан и Калдер.