Търнър: Структурен разрез

Сградата е съвременна, а картините в нея са древни и предстоящи: това представлява последния парадокс в следсмъртното наследство на Търнър, отражение на неговия противоречив живот и още по-сложната му личност. Той е едновременно адаптивен и бунтовен, скъперник и хитрец, безсрамен имитатор и смел иноватор - свой собствен двойник, който би могъл да се изрази с думите на Рилке: "Ти си вторият в моята единствена самота". В този вихър от противоречия, който формира творческия поток на Търнър, възниква една автентична живопис – все още неумерена дори век и половина след създаването ѝ; тя остава непостижима и необяснима.

Много критици са опитвали да я анализират. Десет години назад написах цяла книга за Търнър, черпеща вдъхновение от различни области като философия, наука и психоанализа. Значими личности ми направиха чест с положителните си коментари за труда ми: Роман Якобсон, Клод Леви-Строс и Джулио Карло Арган. Но въпреки тези похвали признавам открито трудността да обясня какво точно представлява удивителната живопис на Търнънr. В нейния пленяващ полет тя достига до територии извън човешкото познание. Словата напразно се опитват да я настигнат; те буквално задъхват при опита си да уловят онази уникалност.

Не всички критики обаче признават своето безсилие пред тази творба. За да прикрият него някои прибягват до сарказъм – например един остроумен критик заявява през 1846 година: "Всичко у Търн Turner e пустош." Обаче именно такъв тип негативизъм подава нов живот към загадъчните картини на художника.

След размислите на философите Сартр и Хайдегер става ясно че „да рисуваш“ не винаги предполага необходимостта от конкретно допълнение или изображение. Да рисуваш означава просто „да рисуваш“. Така постъпва именно Turner – затова произведенията му получават ярката характеристика "портрети на нищото", но точно тук лежи неговото величие.

Вероятно моето кратко обяснение може би не звучи достатъчно убедително. Може би трябва пак внимателният поглед да помогне там където понятията остават замъглени? Всичко ще стане по-ясно ако публиката припомни фоновете от работите на Светлин Русев показани в Парижкия Есенен Салон – цветови пространства лишени от ясна форма; онези прословути “ничета”, които първи разгадава Tурнер .

И както съвременниците така и мнозина днес продължават да игнорират силата във вакуумът над граници , наричайки го "Кълър бегининг" (начало за оцветяване). Налице е момент истински рождението цвета - което символизира раждането света.

А когато баграта започне своя мандалини процес какъв ли край носила? Има ли шанс някой някога стигне отвъд пределното? Именно това тражеше TurneR... А всичките ние сме поканени погледнем смело в осмяното Нищо — надеждата залага шанса зрим засмянато всичко.
Петър Увалиев