Доматите: Отглеждане, болести и неприятели съхранение

Доматите имат своето начало в тропическите райони на Америка. На територията на страните от този континент, вариращи от Мексико до Перу, тяхното отглеждане е било широко разпространено дълго преди европейците да стъпят в "Новия свят". В литературата се посочват два основни региона, откъдето произлизат доматите: Централна Америка и Галапагоските острови.

В Европа те пристигнали през XVI век - първо в Испания и Португалия, а по-късно и в Италия, където за известно време били култивирани като декоративни растения с частично приложение в медицината.

Доматът е изключително адаптивен вид, което му позволява да се разпространи широко. Най-добрите условия за неговото отглеждане са между 55° и 35° северна ширина в Северното полукълбо. В централната част на тази зона трудовите загуби при производството на един килограм домати са значително по-ниски - с 5-6 пъти спрямо периферните области. Тук също така се отчита най-високото производство на домати на глава от населението.

В България доматите също се култивират навсякъде. Те представляват тревисто едногодишно растение с поликарпно поведение и самоопрашване. Някои експерти ги класифицират като краткотрайни многогодишници; при подходяща оранжерийна среда и допълнителна светлина през зимните месеци могат да дават плодове няколко години подред. Доматите не са особено взискателни към условията си на отглеждане.

По отношение на качествата си, доматите са смятани за най-ценната зеленчукова култура както пресни, така и преработени.