Поверително удоволствие

Рандъл вече не беше онзи романтичен младеж, затова успя да види Линдзи без илюзии. Приемаше я такава, каквато е, и се оставяше да бъде опиянен от нейното леко безскрупулно и дори вулгарно жизнено излъчване. Дори фактът, че тя явно търсеше подходящ партньор за брак, макар и ненатрапчиво, му носеше удоволствие. Някои по-наблюдателни хора можеха да я нарекат хитра лисица, но с него тя бе искрена; не полагаше усилия да се преструва и това правеше малките й трикове още по-очарователни. С него беше открита и честна, а най-привлекателната черта у нея – освен очевидната прилика с Диан дьо Поатие – беше нейното великолепно пренебрежение към обикновения морал. Той усещаше напълно свободния й дух. Тя представляваше неговия нечестив ангел на падението - той често повтарял това - а чрез нея преживяваше най-вълнуващите мигове на споделена поквара.