100 сресвания преди сън

Скандалната италианска книга "100 сресвания преди сън" е описвана като "вулгарна", "носталгична" и "завладяваща".

Главният персонаж, Мелиса, споделя в дневника си: „Искам любов! Искам да почувствам как сърцето ми се топи и как ледът, който ме задържа, се разчупва и потъва в реката на страстта.“ В Италия никой не може да повярва, че авторката на този бестселър всъщност е 17-годишно момиче. Хората гадаят кой стои зад името Мелиса П., без да осъзнават, че завладяващият дневник представлява истински тийнейджърски израз на чувствата й. Искреността и убедителността на текста са резултат от естествения порив на младостта.

„Не ме наричайте Лолита“, призовава Мелиса Панарело след като напуска анонимността. Тя желае да убеди многобройните читатели в своята реалност – тя е авторът на произведение, което шокирало дори собствената й майка с откровените сексуални приключения на едно момиче, решило смело да навлезе в мъжките фантазии. Тайният живот на Мелиса включва крайности – те могат да бъдат скандални или удивителни за много хора; малкото градче в Сицилия обаче няма представа какво значи например да имаш петима партньори по време на 16-ия си рожден ден или какви ситуации възникват по време на часовете по математика...

Към момента книгата вече има над 900 000 продадени копия само в Италия - цифра впечатляваща за населението от 57 милиона души! Но успехът не остава ограничен до Италия; заглавието става популярно и извън страната. Критиките варират от вулгарни до носталгични... Всъщност Мелиса оспорва социалните норми и лицемерието около себе си; именно това предизвикателство към самопознанието сред болката е ключов фактор за успеха му.

Майка й остава потресена от ръкописа и настояла той да бъде унищожен; повече от 30 издателства отказват публикуването му. Все пак куражът на Fazi editorre носи плодовете си. Главната героиня преминава през тъмнината с цел разбиране за любовта – нейното преживяване е един от множеството пътища към тази истина. Това трудно постигане до катарзис протича без угризения у нея: „Безсмислено е да осъждам миналото си“ — твърди тя, демонстрирайки рядко срещана свобода при подобно приемане.