Симеон Велики - пътят към короната на Запада

Цар Симеон I несъмнено е една от най-забележителните и значими фигури в българската история. Той заема ключово място в националната историческа памет. Въпреки че е сакрализиран и митологизиран, същевременно неговият живот и дейност са обект на задълбочени изследвания от страна на учени, писатели, публицисти и художници. Неговата личност е разглеждана в трудове не само на български историци, но и на чуждестранни автори, а поетичните произведения за него често достигат статута на почти национални химни. Различни поколения историци осветляват разнообразни аспекти от многопосочното му влияние – като военачалник, покровител на културата, държавник и дипломат. През годините в историческите среди се формират устойчиви възприятия относно неговите действия, основаващи се на класически интерпретации на основните източници за неговото дело.

Смята се, че всяко поколение носи свой уникален поглед върху историческите събития и техния контекст. Често теми считани за напълно разяснени предизвикват интензивни дебати или новаторски тълкувания.

В своята книга д-р Веселина Вачкова предлага нестандартна перспектива към важни аспекти от царуването на Симеон I. Необичайният й прочит може да бъде определен като амбициозна реконструкция на източниците; тя прави опит да анализира един от централните моменти в живота му - войната с Византия и стремежа му към Константинопол. Авторката поставя въпроса какви са истинските намерения на българския владетел? Тя предлага смела хипотеза относно целите и ценностната система на Симеон I, разглеждайки делото му през призмата нa европейските реалности от онова време. Отделена е алтернативна гледна точка: според нея известните походи към Цариград представляват осъзнато самочувствие у царя както по отношение позицията си във Европа, така и спрямо ролята na България в Югоизтока през средновековния период.