Изповеди на захождащото слънце

След като осъзнах истината за себе си, реализмът в самооценката стана мое основно правило, а самоиронията - средство за защита срещу всякакви съмнения относно комплексите ми и заблудата, че съм по-добър от това, което наистина съм. Чувствам се силен по свой начин, тъй като намерих смелост да се противопоставям на собствените си недостатъци. По този начин формулирах едно от моите теоретични заключения: всеки човек и народ имат свои физически и духовни недостатъци, но само онези успяват да избегнат нежеланите последствия от тях, които с помощта на самоирония "изчистват" несъвършенствата у себе си. С други думи казано: един дефект, който е внимателно оценен, не е нито страшен, нито ненужен за човека в неговото грешно битие; той ограничава изкушението към самодоволство и предпазва от безразсъдната гордост.