Музеят на безусловната капитулация

Изгнаникът усеща, че състоянието на изгнание наподобява структурата на съня. В един неочакван момент пред него излизат лица, събития и образи, привлечени от магнетичното поле на съновиденията; той започва да осъзнава, че неговата биография е била написана предварително, дори преди да се случи всичко. Изгнанието му изглежда не като резултат от външни фактори или собствен избор, а по-скоро като координати, които съдбата е определила за него още в миналото. Следвайки тази привлекателна и силна идея, изгнаникът се впуска в разгадаването на странните знаци - кръстчета и възелчета - и внезапно му се струва, че във всяко едно от тях открива скрито сходство и дълбока логика зад символите.