Вундеркиндия или страната на чудецата

Тези истории не са измислица, разказа ми ги дъщеря ми Таля Баля. Когато й показах първото издание на "Вундеркиндия", тя много се разгневи:
- Не е справедливо! В книгата има четири мои приключения, а на корицата стои само едно заглавие.
- Така правят всички - опитах да я успокоя.
- Всички ли? Кои точно? Големите, нали?
- Остави детските приказки! - ядосано отговорих аз.
- Да! Да! - засмя се Таля Баля. - Детските приказки искат и детски заглавия... Хайде, татко, да ги добавим поне на задната корица!
И така стана:
"Вълшебните – превълшебните, страшните и безстрашните, славни – презабавните,
смешни и тъжни ПРИключения на Таля Баля, Глинчо,
Пластелинчо, Валентинчо Вундеркиндчо и други в страната Вундеркиндия-Калпазания-Портокалия-Крокодилия..."
- Стига вече! - извиках аз. - Това всичкото име ли е за една страна?
- Ами да! - каза Таля Баля. - Там играя всекидневно според настроението си.
- Но тук става въпрос за приключенията, които още не си ми разказала...
- Защото те са все още ОТключения — обясни Таля Баля. — Ще ти ги споделя щом станат ПРИКЛЮЧЕНИЯ.
След тези думи тя скочи на Дивана на приключенията с нетърпеливо развяващи се крила и ... излетя през затворен прозорец.