Между небето и земята

Аз съм Сюзи Салмън, на име като рибата сьомга. Бях само на четиринадесет години, когато загубих живота си на шести декември 1973 година. Убийството ми беше извършено от мъж от нашия квартал. Мама харесваше цветната му ограда, а татко обсъждаше с него теми за торове.

Това е историята на Сюзи Салмън, която ни разказва от Небето. Там мястото наподобява училищния двор - има красиви люлки и съветници, които помагат на новите жители да се адаптират; тя не е сама – има и други деца като нея с които може да сподели пространството си. Всичките й желания се изпълняват веднага, освен най-силното – желанието да бъде сред любимите си хора обратно на Земята. От високо наблюдава как семейството й в уютния им дом бавно потъва в скръб след трагичната й смърт и всеки член по свой начин се опитва да преодолее непоправимата загуба. Времето минава и под нейния поглед приятелите й, както и братчето и сестра й растат, влюбяват се и правят всичко онова, което тя никога няма да изживее. Но земният живот за Сюзи още не е приключил...