Леонардо

Леонардо да Винчи е представян през вековете като забележителна и изключителна личност, почти винаги проявяваща доброжелателност. Писатели и критици го описват като многостранно надарен, обичан и привлекателен младеж, който впечатлява съвременниците си не само със своето живописно творчество, но и с научните си постижения и музикални умения. Освен известността му в различни области, от онези времена са документирани някои негови характеристики, които предизвиквали обществена реакция - например откритото му проявление на хомосексуалност (Белтрами, № 8-9), което по това време се считало за престъпление. Все пак през 16-ти век това вече било възприемано почти естествено в контекста на гениалността му (Ломацо, I, стр. 104). Единствената критика към него от страна на съвременниците била свързана с навика му да започва множество проекти без да ги завършва. Биографите многократно подчертават как разнообразието на интересите му влияело негативно върху произведенията: "Заради задълбочаването си в области далеч от изкуството той оставял малка част от творбите си завършени; художникът бил толкова стремящ се към перфектност и взискателен спрямо себе си, че често започвал нови работи само за да ги напусне по-късно" (Шастел, стр. 72) – както споделя хуманистът Паоло Джовио в своята биография на велики личности от 1527 година включително Микеланджело и Рафаело. Подобни наблюдения прави Джорджо Вазари в своето произведение "Животоописания на художниците", публикувано за първи път през 1550 година: "Той щеше да бъде много талантлив още в началото на художественото обучение ако не беше толкова непостоянен; защото постоянно се захващал с изучаване на нови теми само за да ги оставя почти веднага."