Геноцидът и Холокостът над българите

Ужасът се усеща именно в Батак, когато стъпиш на земята и под краката ти сякаш пръщят кокали. Когато погледнеш разрушените църковни стени и знаеш, че там е имало трупове и кръв, а над Стара река си представяш как тя някога е течала червена от кръвта на двеста живи хора, изгорели в адски мъчения... Там настъпва ужасът; космите на човек настръхват и той осъзнава, че е унизен от това чувство – деградира до зверско състояние.

Тези ужаси, подобни на баташките, не могат да бъдат описани с никакви материални средства. И по-добре – те опозоряват човечеството и оставят своя печат върху нашето време и цивилизацията му, която успя да ги допусне. Уви! Защото не само че са били допустими, но дори са получили одобрение чрез думите на един от най-просветените си представители пред лицето на хуманната нация с репутацията да се възмути. Английският министър-председател Дизраели (по-късно Биконсфийлд), нагло отричайки зверствата извършени от турците пред парламента, произнесе циничните думи: "По-добре сто хиляди българи да загинат за запазване мира." - Иван Вазов