Павликяни и павликянство в българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век

Тази книга проследява историята на павликянството, което е оставило забележима следа в региона от Мала Азия през Балканите до Сицилия между VІІ и ХVІІ век. За първи път различни фрагменти от източници са обединени в единен разказ. Павликяните се утвърдили като защитници на свещената апостолска мисия – да проповядват евангелското послание без замесване от човешки интерпретации и изображения (като икони и кръстове). Те са описвани като „двойнородени“ („дигениси“) и „хора на два народа“, които дълги години живеят и охраняват границите на империи, религии и етнически групи. В своето вероизповедание те значително се отличават, а понякога дори противоречат на манихеизма, богомилството и други еретически движения. Макар че павликянството изчезва през ХVІІ век, самите павликяни продължават да съществуват. Неговите наследници все още запазват уникалния павликянски диалект, силната си вяра и специфичните традиции.