Стъкленият похлупак

Естър Грийнуд получава щедра стипендия, която й дава възможност да учи в известен университет. Тя пристига в Ню Йорк, за да започне стаж като редактор в популярно списание – впечатляваща възможност, заслужена благодарение на нейните усилия и талант. Със сигурност тя е обект на завист от много момичета из цяла Америка, заобиколена от творци, участвайки в партита, фотосесии и модни ревюта. Изглежда сякаш живее най-добрите моменти от живота си...

Вместо това идилията се превръща в истински кошмар. Естър бавно потъва в тъмната бездна на депресията. През тези години такова опасно състояние се счита за признак на слабост и често се третира с електрошокове; никой не взима насериозно младата жена. Амбицията й и мечтите я задушават все повече – като стъклен похлупак над главата ѝ – а опитът да открие себе си сред хаоса от очаквания – както чужди, така и собствени – става отчаян зов за помощ.

В своя многократно преиздаван роман Силвия Плат нежно въвежда читателя във вътрешния свят на емоционалния срив на Естър. Стилът ѝ е толкова богат, че лудостта на героинята изглежда ужасяващо реална дори разумна. Романът „Стъкленият похлупак“, който вече 30 години не е бил превеждан на български език, представлява остроумна и болезнена изповед - проникновен поглед към мрачните дълбини на човешката психика и значимо литературно произведение.

„Наблюдавах как животът ми разцъфтява пред мен като смокиновото дърво от историята.

От върха на всеки клон ме примамват сочни плодове със светло бъдеще: една смокиня символизираше съпруг и щастлив дом с деца; друга обещаваше кариера велика поетеса; трета представеше блестяща преподавателска работа; четвърта показваше И.Джий — невероятна редакторка; пета намекваше за Европа, Африка и Южна Америка; шеста включваше Константин και Сократ плюс множество почитатели с необичайни имена и професии; а седмата беше олимпийска шампионка по гребане... Имаше още много смокини там горе.

Сядах под разширението на това смокиново дърво ужасено просто защото не можех да реша коя смокиня да избера. Исках всяка една от тях! Но ако избера само една, ще загубя останалите… Докато стоях безсилна пред този избор смокините започнаха да увяхват чернееят помагайки ми нито малко."