Дизайн: диалог и монолог (факти, методи, прогнози)

Тази книга разглежда взаимоотношенията между зрителя и твореца, дизайнера и потребителя, предмета и консуматора, критика и обекта на изкуството. Основният фокус е върху различните форми на диалог в сферата на дизайна и изкуството, като централно място заема разликата между монологичния и диалогичния дизайн. Монологичният дизайн се характеризира с авторитарен подход, при който взаимодействието с потребителя е напълно отсъстващо. В тези практики желанията и чувствата на потребителите не играят важна роля; дизайнерите налагат своето виждане относно функцията, формата и интерпретацията без да вземат предвид нуждите на аудиторията. При такъв тип дизайн потребителят остава без права – той е представен като незнаещ какво му подхожда. Диалогът липсва; хората получават указания за това какво да консумират, какви предпочитания да имат в модата или начина си на живот. Този тоталитарен подход към изкуството диктува условия на творците относно темите им - какво могат да създават или дори помислят за рисуване. Пример за подобни репресии е убийството на Райко Алексиев след 9 септември 1944 г., както и атаката срещу художниците от "Шарли ебдо" през 2015 г., които загинаха поради карикатури. Тоталитарният монологичен модел често говори чрез насилие, дори когато носи религиозни символики.

Книгата акцентира именно върху контраста между диалога и монолога със зрителя в света на изкуствота, ясно разделяйки плуралистичния свободен дизайн от ограничителния назидателен такъв. Подложена e последователна критика доктрината за функционализъм в дизайна наследена от комунистическия период у нас – влияние което продължава да заплашва българската дизайнерска култура. Основната цел на книгата е опитът да се адресира тази рана в българския дизайнерски контекст чрез факти, методологии, анализи и прогнози.