Нерон, кървавият поет

Нерон, като император, не се задоволява само с властта си – той желае да бъде и поет. Това произведение разглежда неговата стремеж към творческа слава, която унищожава всичко на пътя си. Въпреки че е всемогъщият владетел, Нерон остава просяк пред всеки признат поет. Той завижда на дарованието на талантливите и безмилостно ги потиска, преминавайки всякакви граници в търсене на успеха. Маниакалната му страст носи смъртна присъда за тези, които не го аплодират. Нерон се стреми към красота, но пътят му е изпълнен с кървав кошмар до достигане на опустошение.

Романът „Нерон, кървавият поет“ е преведен на 16 езика и героят му среща смъртта в Древен Рим - но не за постоянно.

Унгарският автор Дежьо Костолани (1885–1936) произхожда от територията на Австро-Унгария в Сабадка (днешна Суботица в Сърбия). Още от ранна възраст проявява бунтарски дух; след конфликт с учителя по литература е изключен от гимназията под ръководството на баща си. Учи унгарска и немска филология в Будапеща и Виена и през целия си живот работи като журналист. През 1910 г., със стихосбирката „Плачът на бедното дете“, предизвиква литературен фурор. Прозата му представлява един от върховете в унгарската литература; първият роман „Нерон, кървавият поет“ (1921) получава световно признание още при публикуването си благодарение на ентусиазирания предговор от Томас Ман – утвърден литературен критик. Костолани ръководи унгарския ПЕН-клуб и превежда Шекспир, Уайлд, Верлен, Бодлер, Гьоте и Рилке. Самоопределя се като естетист и хуманист; подкрепял млади писатели и поети с известни думи за него: "Брат ни беше; баща ни стана", казани от Атила Йожеф относно помощта му.