Смъртта е занимание самотно

В едно мъгливо градче в Калифорния времето сякаш е замръзнало. Тук влакчето от лунапарка изглежда като заспал динозавър, червеният трамвай искри на завоите, а петролните сонди издават стенания край брега. В това място е открит мъртвец в потопена клетка, която някога е приютявала лъвове.

По време на дъждовна нощ млад писател с бурен дух среща Смъртта и след това тя го преследва навсякъде. Неговите приятели – странници и самотници – един по един попадат под нейната безмилостна хватка. Никой не вярва, че сериен убиец обикаля улиците. А дали самото градче не става жертва на бясното летене на съвременността?

„Смъртта е занимание самотно” представлява една от най-зрелите творби на великия американски автор Рей Бредбъри. Тридесет години след публикуването й българските читатели могат отново да се насладят на чудесния превод от Жени Божилова.

Дъждът валеше усилено; големият червен трамвай залиташе през тъмните поля покрай пътя, докато пороят удряше по стъклата и затрудняваше видимостта към околността. Преминахме край Кълвър Сити, без да забележим филмовите студиа и продължихме напред — вагонът изпускаше тежки звуци, дъските под краката ни скриптяха, а празните седалки възпроизвеждаха шумове; свирката пронизително пищеше.

Изведнъж зад мен долетя ужасна миризма и невидим глас извика:
— Смъртта!
Свирката заглуши думите му и той повтори:
— Смъртта…
Отново звук.
— Смъртта — произнесе гласът зад мен — е занимание самотно!
Помислих си, че ще заплаче. През поройния дъжд гледах напред към приближаващото ни бедствие. Трамвайният вагон намали скорост; човекът зад мен се изправи ядосан и изглеждаше готов да ме нападне, ако не му обърна внимание или поне погледнах към него. Искаше да бъде забелязан; желанието му почти ме удави в натрапчивостта си. Усещах ръцете му как се протягат - дали като юмруци или остри нокти? Не можех да преценя дали искат да ме одерат или ударят; хванах се здраво за облегалката пред себе си. Гласът избухна внезапно:
— О! смъртта!
Трамвайният вагон спря.
Кажи ми! казах си въпреки всичко.
— Е занимание самотно! — прошепна той зловещо преди да слезе на спирката."