Смъртта е занимание самотно

Мъгливо градче в щата Калифорния, където времето е спряло. Тук влакчето от лунапарка прилича на заспал динозавър, червен трамвай искри на завоите, петролните сонди стенат на брега. Тук мъртвец е открит в потопена клетка, приютявала някога лъвове.
В една дъждовна нощ млад, емоционален писател среща Смъртта, а след това нейното фатално присъствие го преследва навсякъде. Един по един негови приятели – странници и самотници – падат под нейната безпощадна ръка. Никой не вярва, че сериен убиец броди из улиците. А дали самото градче не става жертва на бясно летящото модерно време?

„Смъртта е занимание самотно” е една от най-зрелите и завършени творби на великия американски писател Рей Бредбъри. Точно тридесет години след публикуването ? българският читател може отново да ? се наслади в чудесния превод на Жени Божилова.

Вече валеше из ведро, големият червен трамвай залиташе през тъмните крайпътни ливади, а пороят шибаше по стъклата и скриваше от погледа околния простор. Преплувахме край Кълвър сити, без да видим филмовите студиа, и продължихме, грамадният вагон пъхтеше, дъските на пода скимтяха, скърцаха празните седалки, свирката пищеше пронизително.
Ужасна смрад лъхна зад мен, когато невидимият изкрещя:
— Смъртта!
Свирката заглуши думите му и той пак подхвана:
— Смъртта…
Ново изсвирване.
— Смъртта — изрече гласът зад гърба ми — е занимание самотно!
Стори ми се, че ще се разплаче. Взирах се напред в поройния дъжд, който се втурваше да ни посрещне. Трамваят забави ход. Човекът се надигна разгневено, готов сякаш да ме напердаши, ако не го изслушам и не погледна най-сетне към него. Искаше да бъде видян. Искаше да ме удави в тая своя нужда. Усетих ръцете му да се протягат, но като юмруци ли или като остри нокти — за да ме одере или да ме удари, това не разбрах. Вкопчих се в облегалката пред мен. Гласът му избухна:
— О, смъртта!
Трамваят спря.
Давай, казах си, довърши го!
— Е занимание самотно! — изрече той със зловещ шепот и слезе на спирката.