Червената къща

Ако се опитваш да убедиш другите, че събитията са протекли по определен начин, в крайна сметка започваш и самият ти да вярваш в това. Но истината не може да бъде укривана: рано или късно тя излиза наяве. Може би ще успееш да забравиш миналото, но то винаги ще те помни.

Когато най-младата от семейството Алина Страда получава трудната задача да затвори завинаги Червената къща, тя попада сред вещи и снимки от три поколения. Сред следите оставени от близките й, които обичали и ненавиждали тази къща – място на убежище или затвор за тях. Тя е заобиколена от спомени – някои избледнели с времето, други остри и болезнени, а трети колебаещи се между реалност и фантазия. Има въпроси, които страхът я е възпирал да зададе; Алина намира смелостта да ги потърси. Възникват запитвания относно красивата й баба Рене - тунизийката, чийто гол образ все още живее в рисунката направена от дядо й Лоренцо на фасадата на къщата през ужасната нощ когато я напуска. Дори скрито под слой червена боя, след петдесет години нейният образ изплува избледнял след силен дъжд като напомняне за това как истинската същност не може да бъде заличена.

Има въпроси свързани с майка ѝ Алба – жена постоянно бягаща от нещо и търсеща ново начало със задълбочено егоистично желание за живот, готова на всичко срещу тези около себе си. Появяват се тъжни размисли относно баща ѝ който предпочита смъртта пред непосилната идея за живот без Алба. Сестра ѝ Изабела пък чувства предателство както от страна на майка им така вероятно и от баща си. Свързани чрез любов и омраза като съюзници и противници едновременно те остават сестри; кръвните им връзки изглеждат по-силни отвсякога...