Уроците на Юлия Огнянова

Книгата съдържа статии и текстове на театроведа и режисьор Юлия Огнянова.

Юлия Огнянова е значима фигура в българския театър. Изданието „Уроците на Юлия Огнянова“, под редакцията на Румяна Емануилиду, включва статии, режисьорски текстове, писма и концепции за постановки. То представлява нещо като учебник с уроци по театрална клоунада. В книгата има също анкета с самата режисьорка.

„От години тя е безспорното conscience на нашия театър. Когато се чуе „Юлия ми каза“ или „Юлия много го хареса“, никой не може да оспори това; нейното мнение тежи повече от всяко друго. Можеш да приемеш или отхвърлиш становището ѝ, но е невъзможно да останеш безразличен към него. Защото в нея няма – чудо! – капчица завист спрямо колегите ѝ; напротив, проявява огромно любопитство към тяхната работа и радост от техните успехи. Тя следи своите ученици със гордост – истинска гордост за драматичния и кукления ни театър.

Юлия е един от най-любознателните хора, които познавам. Нейното любопитство обаче не се ограничава само до театъра или изкуствата; тя проявява интерес към всичко около себе си - близкия и далечния свят, законите на физиката, космоса и удивителните свойства на водата (паметта на водата!). С детско възхищение наблюдава природата - пролетните дървета, високото синьо небе и причудливите облаци... Тя разбира важността на малките радости и магнетизма на спонтанната човешка мисъл.

Тя внесе игривост в нашия театър и представи клоунадата като валиден художествен поглед върху света. Без нейното влияние нямаше да можем да говорим за театрите на Стефан Москов, Александър Морфов или Катя Петрова.

Понякога си казвам: докато съществува Юлия - надеждата остава.”
Никола Вандов – драматург във вестник „Култура“.

---

Юлия Огнянова е родена в София на 22 февруари 1923 година. Завършила е специалност Театрознание в Москва. Дебютът ѝ като режисьор настъпва през 1959 г., когато поставя спектакъла "Всяка есенна вечер" в Драматичния театър в Бургас. Между 1957-1960 година работи там като драматург с Леон Даниел, Вили Цанков и Методи Андонов. След това става режисьор в Театрa "Трудов фронт" между 1960 г.-1964 г., а после работи три години във Театър 199 (1972-1975) преди да премине през Драматичния театър в Пловдив (1975-1978). Преподава режисура във ВИТИЗ , а сред студентите й са имена като Теди Москов, Мая Новоселска и Александър Морфов.
Огнянова получава наградите “Аскеер” (1999) и “Икар” (2009) за цялостно творчество."