Запечатаният ангел (Избрано)

"Времето на Лесков все още не е настъпило. Той е писател, принадлежащ на бъдещето." /Л. Н. Толстой/

В началото на 20-ти век творчеството на Николай Лесков започва да се възприема като "явление", а самият той бива определян за "най-руския от всички руски автори, който дълбоко и широко разбира същността на народа си".
Лесков не попада в категорията на класическите романисти от XIX век; той не може да бъде сравняван с Толстой, Балзак или Дикенс, въпреки че неговите произведения показват влияние и похвати от традиционния европейски роман. Най-вече обаче той е разказвач – разказвач от висока класа. В него живее духът на големите т storytellers от миналото, чиято памет продължава да живее в безкрайната руска равнина.
Самият Лесков вижда себе си предимно като "иконописец", а едва след това като "повествувател". Поради тази причина героите му са изключително колоритни, но също така и "безперспективни", сякаш идват от друг свят вместо да бъдат описани по реалистичен начин.
Чудакът носи загадката за доброто, а ключът към нейното разрешение не се намира у него самия, а някъде другаде.
"Винаги съм осъзнавал значението на Евангелието, което според мен съдържа дълбокия смисъл на живота," пише Лесков.