Автопортрет на репортера

В това томче са включени произведенията „Автопортрет на репортера“ (2004), „Стремителният ход на историята. Записки за XX и XXI век“ (2008) и „Другият“ (2006). Преводите са направени от верната българска преводачка Благовеста Лингорска, която е написала и послеслова, в който разглежда как Капушчински е възприеман в България. Предговорът и редакцията на книгата са дело на проф. д-р Минка Златева. Този сборник ни представя Капушчински не само като журналист с неизчерпаемо любопитство и надежден фотоапарат, обикалящ света, а също така като писател, философ и културолог на нашето време, който определя работата си като вид превод – не между езици, а между култури.

Ришард Капушчински (1932-2007) е най-признатият полски автор сред репортерите; той беше публицист, поет и фотограф, известен още като "царят на репортажа". Написал е 26 книги основно свързани с репортажа и се нарежда сред най-често превежданите полски творци заедно със Станислав Лем. От 1962 г. той става постоянен кореспондент за Полската агенция по печата в Африка, Латинска Америка и Азия. Документирал е падането на императорските режими в Етиопия и Иран. Пътувал е до Индия, Афганистан или Пакистан както Китай Япония; времето му прекарано в Африка бележи началото на върховния период от неговата кариера като репортер. Бил e също така във Кавказ; прекарал e пет години в Чили,Bразилия,Mексико , Боливия , а след това пътувал през Ангола , Иран , Етиопия .

Капушчински има множество награди - общо четиридесет отличия . Журналистическата гилдия го избира за Журналист на века според допитване проведено от месечното списание Press . В България излизат неговите книги „Шахиншахът” (1990), „Империята” (1994), „Лапидарии” (1998), „Футболната война”, “Още един ден живот”, “Абанос” (2001) , “Пътешествие с Херодот“(2008).