Мечти и тайни

Гданск, улица „Полянки“, пролетта на 2009 година. Г-жа Данута започва да събира своите спомени. Какво да разкаже първо? Как да подреди многото преживявания и събития от живота си? Какви неща за себе си би искала да сподели? Взима документалния филм „Данка“ – лента от преди две десетилетия, която показва моменти от семейството през 80-те години. Майка, обградена от децата си; съпруга, която бели картофи и приготвя супа за обяд; семейни излети край езерото; оценките между нея и съпруга й; студен декемврийски ден, в който Данута минава през кордона на ЗОМО с цветя за Паметника на загиналите корабостроители вместо Лех. Концертът на Джоан Бейз у дома им в квартал „Заспа“. Тържествени мигове около получаването на Нобеловата награда и митинг с нейно участие в САЩ... Реакцията й към кадрите отпреди 20–25 години е учудваща. В началото наблюдава без интерес и призовава братовчедката Алина: „Ела да видиш какво беше тогава!“ След малко очите й се насълзяват, а след още няколко минути тя се хваща за главата и тихо произнася нещо. Филмът завършва с тишина... Изведнъж чува се остър глас: "Защо показа всичко това?! Кому са нужни тези емоции?! Сега виждам тези случки по напълно различен начин и поведението ми тогава..." Не може да повярва колко различна изглежда сама на себе си - никога не е предполагала, че има толкова сили или способност да предава положителни чувства. Според мен това е бил друг човек, а не аз! /Пьотр Адамович/