Изповедите на младия романист

Умберто Еко публикува своя първи роман „Името на розата“ през 1980 година, когато е почти на петдесет години. В тези свои "изповеди", вече наближаващ осемдесетте, той поглежда назад към дългия си опит като теоретик и по-новите си произведения, анализирайки успешното им взаимодействие. Първо изследва границата между художественото и нехудожественото – преминавайки игриво, сериозно и блестящо по тази линия. Според него качествената есеиствика трябва да бъде написана с криминален сюжет, а добрият романист създава сложни и детайлни светове чрез наблюдение и проучване. Разкривайки ни собствените си творчески методи, Еко споделя как е изграждал своите художествени вселени. Започвал е с конкретни образи, избирал времеви периоди, места и гласове за разказа си, съчинявайки истории които биха заинтересували както интелектуалци, така и широката публика.