Геният на играта

Съвременните сложни технологии за игра предоставят на децата минимални възможности за креативност и индивидуалност. Те предлагат единствено безкрайно повтаряне на същите действия. На улиците почти няма деца, тъй като автомобилният трафик прави външната игра рискова; площадките за игри често изглеждат стерилно – безопасни са, но лишени от фантазия. Децата ни растат затворени в четири стени и очакват детството им да премине, за да могат да усетят истинска свобода. Изолирани с цел защита, те прекарват времето си пред телевизора или компютъра и се научават как да мислят, чувстват и реагират според света около тях – а той е такъв, какъвто ние сме го направили за тях. Понякога изглежда сякаш единственото детство е пасивното, почти фабрично.

Написах тази книга в почит на детството и игрите му не от романтична носталгия по загубеното „златно време“ (въпреки че споменавам минали времена), нито от идеализирана концепция за детските години. Направих го защото смятам, че днешните деца живеят в период на безprecedентни промени; тези изменения представляват реална заплаха за стабилността на детството и всичко произтичащо от него.