Записките на самурая: Хагакуре

ВТОРО ПРЕРАБОТЕНО ИЗДАНИЕ

Ямамото Цунетомо (1659-1716) е самурай и васал на клана Набешима, който управлява провинция Хидзен (сега част от префектура Сага). След смъртта на своя господар през 1700 година, той решава да се оттегли и става будистки монах. Живее в почти пълна изолация в подножието на планината, където го посещава младият самурай Таширо Цурамото, уволнен по неизвестни причини. В продължение на седем години старият воин споделя с него целия си житейски опит под сенките на дърветата. Младият човек усърдно записва всичко необходимо за развитието си като добър самурай и за успешното справяне с живота и смъртта. Така възниква ръкописът „Хагакуре кикигаки“ – „Записки за онова, което чух под листата“. Цурамото не изпълнява обещанието си да унищожи текста след кончината на Цунетомо, осъзнавайки неговата стойност; затова дълги години ръкописът остава скрито богатство на клана Набешима. Хагакуре бива изгорена много по-късно - по заповед на американските окупационни власти след Втората световна война, тъй като служи като настолна книга за пилотите камикадзе, които я използват за обучение в презрението към смъртта и овладяване на самурайския кодекс бушидо в една от най-радикалните му интерпретации.

Книгата съдържа множество житейски мъдростти - парадоксална смесица от шинтоизъм, конфуцианство и дзен-будизъм характерна за Япония през XVII век; но тя има значение и приложение във всякакви времена и култури. Хагакуре може да бъде сравнявана с произведения като "Към себе си" от Марк Аврелий или "Изкуството на благоразумието" от Балтасар Грасиан както и "Афоризми" от Артур Шопенхауер. Текстът е преведен na всички европейски езици.

В новото второ издание са добавени още петдесет и осем фрагмента, а коментарите относно книгата значително са увеличени.