Сянка върху Босфора

Поезията на съвременния турски поет Джевад Чапан може да бъде описана като пространство, в което мирно се срещат и взаимодействат разнообразни (и понякога изглеждащи невъзможни) традиции, течения и влияния. В неговото поетическо дърво гнездят различни видове птици, а ветровете шепнат между листата му.

Както ще разбере всеки доброжелателен читател, творчеството на Чапан не натоварва с усложнени образи или морални наставления; вместо това то изразява искреност без резки промени или иновации. Поезията му е свободна от помпозност и претенциозност; тя представлява опоетизиране на вътрешното преживяване, настроението в настоящето и обикновените ситуации от живота. Стиховете често произлизат от спомени за миналото или банални моменти и са лаконично формулирани. Завършват внезапно, но с ясна идея; излъчват средиземноморска светлина и многоцветие, носейки тъгата и крехката надежда на степната монотонност; рисуват магията на планинските върхове. Тази поезия пада нежно като тих сняг върху пепелта на общата духовна замърсеност (Ердал Алова).