Достойно есть. Поезия: Иван Вазов

"Достойно ест" - това са българските поети, които са запечатали образа на страната ни с помощта на силата на българския дух и слово. За да продължим да съществуваме и в XXI век, техните стихотворения трябва да станат част от убежденията и националното самочувствие на всяко ново поколение. Нашите тревоги и надежди се отправят към тези младежи, които днес учат в училищата и университетите.

Появата на Петко Славейков и Иван Вазов – един до друг или последователно – представлява изключителна възможност за развитието на новобългарската поезия през XIX век. Тяхната близост е очевидна и оставя своя отпечатък върху основните характеристики както на личния им живот, така и върху присъствието им в националния контекст. След Петко Славейков именно Иван Вазов става ключова фигура сред поетите; независимо от значителните различия в творческите им стилове или явни разминавания като съвременници, той успява да направи стиха свое собствено пространство за няколко десетилетия, обединявайки емоционална интензивност с ежедневни житейски теми. Вазов става трубадурът, който постоянно прославя съдбата на българския народ и красотите на родната земя.