Едно лято с Монтен

Житейската философия, която Монтен поставя в основата на своите идеи, представлява естетика – изкуство за красиво живеене. Улавянето на момента се превръща в начин да бъдем част от света – скромно, естествено и напълно човешко.

На мен ми харесва приветствието, с което атиняните посрещат Помпей: „Дотолкова до Бог приближаваш, доколкото признаваш себе си за човек.“ Способността да проявим истинската си същност е не само ценна, но почти божествена. Често ние се опитваме да станем нещо различно и пренебрегваме собственото си аз; по този начин надскачаме границите си без яснота относно реалните ни възможности. Няма смисъл да търсим височини, защото дори там трябва да стъпваме със свои крака. Дори когато заемем най-високите позиции на земята, оставаме свързани със самите себе си.

Според мен животът на хората, които следват общочовешките принципи и разума – без никакви чудеса или странности – е най-прекрасният. Последните думи от „Опити“ приемат живота такъв какъвто е предоставен на всеки един от нас; независимо дали сме велики или обикновени - пред лицето на смъртта всички сме равни. Монтен критикува дори своя идол Сократ за стремежа му да избяга от човешката природа чрез демона-светец до него. За разлика от него, Монтен приема голотата на човека като част от природната му същност и остава верен брат в нашата обща съдба.