L'oeil de l'histoire : Tome 1, Quand les images prennent position

В свят, в който изображенията се разпространяват навсякъде и тяхната практическа стойност често ни оставя объркани - между най-примитивната пропаганда и труднодостъпния естетизъм, между ролята на изображението като екран и възможността да бъде разрушен този екран - изглежда наложително да преосмислим определени подходи, при които актът на създаване на образи може истински да взаимодейства с критичното мислене. Целта е да разгледаме условията за потенциална политика на въображението. Настоящото изследване, първото от поредицата "Окото на историята", цели да анализира конкретните методи и теоретични избори във връзка с размислите на Бертолт Брехт относно войната, водени между 1933 и 1955 година от един поет в изгнание, който непрекъснато търси разбиране за една история, която до известна степен му носи терор. В своя Работен дневник както и в необичайния си атлас от изображения "ABC на войната", Брехт селектира, комбинира и коментира множество визуални документи или фотографски репортажи свързани със Втората световна война. Ще видим как познанието чрез монтажите служи като алтернатива на стандартното историческо знание; неговият поетичен композицийният стил – който включва деформация – разкрива много незабелязани мотиви, симптоми и взаимовръзки помежду събитията. Така ще открием в тези брехтовски монтажи уникално пресечено място между историческия ангажимент, политическата отдаденост и естетическата измеримост. Накрая ще видим как Уолтър Бенджамин – считан за най-добрия интерпретатор на Брехт през своето време – деликатно променя позициите на приятеля си драматург с цел да ни покаже как изображенията могат да бъдат средство за заемане на позиции.