La Crise des sciences europeennes et la phenomenologie transcendantale

"La Krisis, чийто основен ръкопис датира от 1935-1936 година, всъщност представлява завещанието на Хусерл. Това само по себе си е достатъчно, за да подчертае значимостта му в контекста на хусерлианските изследвания. Въпреки това, привлекателността на този текст произтича от по-дълбоки корени и причини. Тук не само приключва историята на феноменологичния проект, започнал три десетилетия по-рано, а също така и развитието на модерната западна философия - тази одисея на Знанието в стремежа към Себе си; тук се затваря и съдбата, която управлява цялата тази история.

Хусерловата медитация е изградена върху принципа на обратното движение: първоначално тя отклонява вниманието назад към рационализма на модерните мислители чрез обширна деконструкция на историята на съвременната философия, разкривайки потиснатото и забравено в Lebenswelt (жизнения свят) от цялата тази традиция. След това обаче Lebenswelt се разделя между Welt (света) и Leben (живота) - процесът води до дисоциация, при която първият става конституент, а вторият неговото основание в абсолютната егология. Централният момент в това обръщане е многозначността във феноменологията на възприемането."