Шишарко

Пристигнах от Детството, носейки всичките си вещи и задъхан, тихо се движех по перона. Бях притеснен да не пропусна връзката; влакът, с който пристигнах, издаде тъжен звук през комина си и потегли обратно – самотен и празен. Не му помахах дори за сбогом, толкова бързах към Възрастландия. И точно тогава чух някой да казва: "Искам приказка!"

О, не точно сега! Ще изпусна влака. Надявах се друг да разкаже - мислех си. Но около мен нямаше никого и гласчето продължаваше тихо да хлипаше... Това ме накара да забавя стъпките си, после спирам напълно и оставям багажа...

Това "после" е същото като днес. Приказката все още върви. Детството е далеч зад мен, а до Възрастландия така и не тръгнах./Петър Петров/