Единадесети сливенски пехотен полк по пътя на безсмъртието 1885-1945 г.

Всяка година българите отбелязват годишнината от сраженията на връх Шипка по време на Освободителната война. След балканските конфликти в историята ни започва да се споменава и за "Родопската Шипка" – боевете на вр. Средногорец в Родопите, както и за Новата Шипка - сраженията на Калиманското плато в Македония. Общо взето, "Шипка" става символ на героичен подвиг и безизходица. Но съществува още една епопея, която днес е почти забравена, а пред нея гореспоменатите две изглеждат незабележими. Става въпрос за защитата на връх Каймакчалан през септември 1916 г. В отличие от предходните битки, тук българският войник остава сам срещу многобройните съюзнически сили, макар формално да има партньори. Срещу огромното превъзходство на врага по отношение на артилерия, муниции и численост нашето командване разчита единствено на непоколебимата смелост и самоотверженост на бойците от Сливенския полк. Изправени пред жестокия огън от противника при тежки метеорологични условия, българските войници демонстрират решимост да не се отказват или дезертирали когато става дума за защита на родината си. Основата в отбраната им са храбрите мъже от 11-ти Сливенски пехотен полк, чиято история описвам в моята книга.