1956 "...За да остане следа"

В този период един храбрец се разхождаше из улиците на Будапеща, заснемайки моменти. От 23 октомври до 11 ноември 1956 година той искаше да остави следа – свидетелство за войната, чистотата, героите и кръвта. След това спомените трябваше да бъдат погребани в дълбините на душата му, отново превърнати в нищо. Над сто негативи оставаха скрити на таван през години на страдание, а мъжът си отиде. Когато свободата най-накрая се завърна - така щедро предоставила шанс дори на убийците да останат ненаказани - вдовицата му предаде тайно съхраняваните снимки в Историческия институт с едно условие: имената им да не бъдат оповестявани. "Може би те ще се върнат," каза тя и продължи да гледа замислено към земята пред себе си.