Plexus I

Когато Хенри Милър напуска Америка и се отправя към Париж през 30-те години, за да води живот на литературен бохем, той описва края на предишното си съществуване и своето възраждане като писател с термина "розово разпятие". Тази драматична промяна става основната тема в някои от най-красивите му произведения, които изразяват неговото усещане за освобождение и истинския дух на живота. „Плексус“, вторият том от трилогията „Розовото разпятие“ (включваща още „Сексуc“ и „Нексус“), представлява художествена равносметка на трудния и необикновен нюйоркски живот на Милър и неговата ексцентрична и чувствена втора жена Мона. Страстно желаещ да пише, той оставя работата си в известната Космодемонична телеграфна компания. Животът им е беден до крайност, но изпълнен с абсурдно щастие; те преминават през безславни борби да свържат двата края. Публикуван първо в Париж през 1953 година, романът "Плексус" е забранен в Америка и Великобритания почти петнадесет години по-късно. Това е възторгящо еротично хваление на бунтовния начин на живот. Величието на Милър идва от способността му да улови всички страхове и паники присъщи за човешкото същество. Като автор той никога не спира да пише, защото има много какво да каже относно странните или обикновени личности около него – техният живот няма край. Той пише с яростна енергия и искрена правдивост; живее повече от другите хора там, където обществото поставя табели със забрани. Неговите магнетични очи проникват зад стените във всеки един човек около него.