Иван Георгиев – Рембранда/ Ivan (“Rembrandt”) Georgiev (1938-1994) / Албум, двуезично издание на български и английски

„На бойното поле на духа, битката винаги е между живота и смъртта.”
Иван Георгиев

Иван Георгиев (1938-1994) никога не е взимал участие в изложби и не е продавал своите творби. След като предоставя картини за експозиция и те са отхвърлени, той решава да не предлага повече свои произведения на оценка от журита. Освободил се от риска да бъде приет или отказан, купен или критикуван, без да обръща внимание на мнението на другите - когато Илия Грънчаров го пита защо не участва в изложби, Иван Георгиев заявява: „Ако поставя картината си до тези врабчета, ще стана такова като тях." Често работейки с грубо подготвен плат или зебло върху дървени дъски, той преминава през реалистични портрети, пейзажи и натюрморти към абстрактно изразяване. Напускайки реализма и късния импресионизъм, минавайки през различни художествени течения – понякога артистично хлабава работа с бързи щрихи, а друг път педантично натрупване на слоеве боя – той постепенно разлага лицата, сградите, дърветата и плодовете; движенията на четката усилват вибрациите до такава степен че формите губят своята структура.

Както конкретната така и абстрактната живопис на Иван Георгиев представляват важни явления за българското изобразително изкуство; без тях неговият контекст би бил непълноценен. Неговият протест срещу стандартите на социалистическия реализъм може да бъде сравнен с този на Генко Генков или Лика Янко но носи свой уникален характер - крайна затвореност към публичността и нежелание за търговия със своето творчество. Пътят му е алхимично проучване почти енциклопедично по отношение трансформациите в европейската живопис след средата на 19-ти век до 20-ти век. По-лесно е да изброим стиловете които не са привлекли вниманието му отколкото тези които го вдъхновяват. Живописта му постоянно се променя но остава лесно разпознаваема благодарение силата си независимо от стилистичните вариации; чувствата преминават от радостна възбуда до тъжен сарказъм. Неговото творчество блести с експлозивна сила представящо съществуването като постоянен баланс между светлина и тьма.
На една своя рисунка той пише: „Красотата е бездънен мрак.” Шекспир, Сонетите."