Въздушният пешеходец. Пиеси / За театъра

През 2007 година се отбелязват 95 години от раждането на Йожен Йонеско (1909-1994) – френски драматург с румънски корени. С дебюта си в началото на 50-те години на миналия век, странният и провокативен театър на Йонеско предизвика значителни спорове. Въпреки че първоначално е бил подложен на критика, само след две десетилетия той успя да утвърди своето място не само във Франция, но и по света, а най-известната му пиеса „Плешивата певица” (1950) вече може да се нарече класическа.

В България обаче социалистическата критика го забранила. В СССР пък го определили като "антикомунист", без действително да е такъв. Дори в родината му рядко поставяли негови произведения. Всъщност, Йонеско имал презрение към политиката и политиците и избягвал всякакви идеологии или религии. Неговият стил, известен като „Театър на Абсурда”, предлага действия без интрига, ирационални диалози и метафизичен поглед върху проблемите; сценариите са непредвидими и често абстрактни, а персонажите изглеждат деперсонализирани.

В България обаче някои от успешните адаптации на негови творби бяха приети с ентусиазъм: „Плешивата певица”, „Столовете”, „Кралят умира”, „Урокът” и „Картината или Палячовщина”. Този смел автор, който възхвалява Бекет и критикува Брехт, постоянно шокира аудиторията си. Смехът му носи тъга - защото както сам казва: "комичното като интуиция за Абсурдното е много по-потискащо от трагичното". То не предлага изход; то съществува отвъд отчаянието и надеждата.

Представената книга включва част от най-добрите драматургични текстове на този основоположник на Театъра на Абсурда както и статии от сборника "Антидоти" - театрална публицистика и критика. Разговорът между литературния критик Клод Бонфоа под заглавие “Между живота и съня” предоставя възможност да разгледаме тайните зад развитието на творчеството му, взаимовръзките между театър, литература и живот при Йонеско.