История на Франция

Повдигнах погледа си и забелязах, че в помещението току-що е пристигнал скъпият ми приятел Берюрие. Лицето му, с бузи червени като калифорнийски ябълки и широк нос, покрит с капиляри, ясно подсказваше за любовта му към червеното вино. Беше облечен в тъмен костюм на пепит с зеленикави нюанси, чиито джобове бяха пренаселени от мистериозни и обемисти предмети. Синята му вратовръзка не успяваше да прикрие жълто петно върху розовата риза, осеяна със следи от кафе и дупчици от пепелта на постоянно горящата цигара между устните му. Ясно личеше, че не се е бръснал вече два дни. Шапката му с широка периферия беше наклонена назад и придаваше вид на светец – такъв светец, който не може да бъде намерен в църковния календар, но е познат във всички квартални заведения из Париж. Гледах тези сто и десет килограма триумфираща плът с чувство на приятелска топлота. И ако трябва да опиша още по-точно вида му от този момент, ще спомена също така, че панталонът беше разкопчан а ризата нямаше три копчета; това откриваше директна гледка към корема му - покрит с косми наподобяващи плачещи върби.