Братя Карамазови

Започвам да разказвам за живота на моя герой, Алексей Фьодорович Карамазов, с известна доза смущение. Причината е ясна: въпреки че го считам за свой герой, осъзнавам, че той не е особено значима личност и затова предвиждам редица неизбежни въпроси като: какво толкова уникално има в него, което го прави мой избраник? Какви постижения може да се приписват на него? Защо читателят трябва да отделя време за изучаване на неговия живот?

Най-важният от тези въпроси мога да адресирам само с отговора: „Може би ще разбере всичко след прочитането на романа.” Но ако хората не видят забележителността му или не се съгласят с мен след прочита? Изразявам този страх със свито сърце. Аз виждам в него необикновен характер, но имам сериозни колебания дали ще успея да убедя читателя в това. Истината е, че той действително притежава активен характер, макар и донякъде неопределен. Времето ни обаче трудно предоставя яснота по подобни теми. Безспорно е едно: той определено е странен човек – даже чудак! Но тази странност често носи негативи и рядко привлича внимание сред тълпата.

Ако случайно не сте съгласни с последното ми твърдение и кажете "Не винаги" или "Не така", то тогава бих могъл да намеря утеха относно стойността на Алексей Фьодорович. Защото понякога именно чудатите личности съдържат ядрата на общото; а мнозинството около тях просто биват повлияни от мощните течения във времето си...

Впрочем няма нужда да задълбавам в тези скучновати размисли – предпочитах направо да премина към основната част; но проблемът идва от факта, че моят биографски разказ представлява един текст, докато романите са два...

Основният роман разглежда действията на героя ми тук и сега – настоящият момент. Първият роман обаче описва моменти от ранната младост на героя преди тринадесет години и почти изобщо не прилича на роман; просто бе необходимо написването му, защото иначе много аспекти във втория щяха останат недосегнати. И точно това усложнява допълнително положението ми: как мога аз самият - авторът - който счита един роман за излишък спрямо такъв скромен персонаж като Алексей Фьодорович - как мога тогава логически да оправдая наличието на две произведения?

Докато се опитвах решавам всички тези дилеми, реших просто да ги оставя без разрешение. Разбира се прозорливият читател вече вероятно осъзнава накъде вървим и може би ме упреква за загубата както на думи така и време. На това ще кажа конкретно: използвах времето си по различни причини – първо от учтивост към вас (читатели) , а после дори малко хитро предупредих предварително за няколко важни момента.

Доволен съм все пак до известна степен от разделянето между двата разказа “с единство по същество”: запознавайки се с първата част читателят сам може прецени дали заслужава усилията си вторият том или не.

Разбираемо е никой нямаше ангажимент продължи нататък; можеше спокойно още през втория абзац веднага захвърли книгата завинаги! Все пак има чувствителни души които непременно искат достигнат края — та те желаят справедливо оценка например руския критик!

С тях беше сравнително по-леко! Независимо точности добросъвестност давал им шанс зарязват историята още при началния сюжет.
Така приключвам предговора — напълно признавайки егоизъм над излишния стил… А теперь пристъпвам директно към самото произведение."