Баскервилското куче

Той водеше спокоен и умерен начин на живот, като обикновено оставаше верен на своите навици. Рядко лягаше след десет часа вечерта и сутрин обикновено успяваше да закуси и да излезе, докато аз все още бях в леглото. Понякога прекарваше целия ден в лабораторията, друг път - в анатомичната зала или пък се отправяше на дълги разходки, които явно го отвеждаха до най-затънтените места в Лондон.

Енергията му изглеждаше безкрайна, но понякога настъпваха моменти на апатия и тогава той можеше цял ден да лежи на дивана в хола, без нищо да каже или направи. Височината му надвишаваше шест фута, а заради необичайно слабата си фигура изглеждаше дори по-висок.

Погледът му беше остър и пронизващ, освен когато изпаднеше във временни състояния на бездействие. Тънкият орлов нос добавяше към лицето му вид на енергичност и решителност, а квадратната брадичка с леко напреднал контур също подчертаваше неговия категоричен характер.