Под манастирската лоза

Елин Пелин открива неща, които са непознати за нашите селски писатели: той вижда обикновения, малък и потиснат селянин, който съществува в непосредствената среда на природата и е настроен против „града“. Тази личност притежава изключително развита душевност и ярки индивидуални черти. Нейният психологизъм и субективизмът остават неизследвани. Сърцето на автора се изпълва с болка за съдбата на тази личност именно защото дълбоко усеща човешката й природа. В емоционалната динамика на героите от произведенията му и в тяхната интелигентност се крият значими истини относно човечността. Писателят напълно надхвърля традиционното възприятие за селянина, при когото звучат само две основни струни: идилична невинност и спонтанен социален протест.