The Capitan and the Enemy

Сега съм на двайсет и две години, но единственото рождено число, което ясно помня сред всички останали, е моят дванадесети. Тогава, в онзи влажен и мъглив септемврийски ден, за първи път срещнах Капитана. Все още си спомням как гравелът беше мокър под гимнастическите ми обувки в училищния двор и как издуханите листа правеха коридорите до капелата хлъзгави, докато бягам безразсъдно да се измъкна от враговете си между часовете. Изплъзнах се и рязко спрях, докато преследвачите ми продължиха напред с свирене; защото точно там в централната част на двора стоеше нашият внушителен директор и разговаряше с висок мъж в цилиндър — нещо рядко дори по това време, така че изглеждаше малко като актьор в костюм. Това впечатление не беше далеч от истината, тъй като повече никога не го видях с цилиндър.