Българска национална кухня

Кулинарното наследство на нашите земи започва от времето на славяните, траките и прабългарите. В древността основната храна е била съставена предимно от естествени растителни и животински продукти, както и разнообразие от дивеч, риба, миди и раци. Плодородният климат в региона е допринесъл за напредъка в селското стопанство и животновъдството, което играе важна роля за развитието на българската кухня.

Приемането на християнството оказва значително влияние върху кулинарните традиции у нас. Религията налага ограничения или забрани относно определени храни по време на постите - сряда, петък, Коледа, Великден и Богородични празници. Това провокира креативността сред домакините и води до появата на множество оригинални ястия без месо.

Разнообразието в българската кухня се обогатява благодарение на народите преминавали през страната ни. Тези взаимодействия спомагат за разширяване на културата ни, увеличаване на търговския обмен и запознаване с нови хранителни практики.

Османското владичество прекратява положителното развитие на националната кухня, но добавя нови видове ястия като говежди специалитети с интензивна червена запръжка и подправени кебапи. От руската кухня са възприети различни боршове, пирожки и пелмени; френските влияния включват термини като сосове , супа , пане , суфле ; а английските – бифтек , пай , кейк . Италианска терминология също намира място – салца , спагети .

Националната кухня получава влияние от редица фактори: географски условия, климатичен контекст, социално-икономическо развитие 以及 демографски промени，както和文化。