Пътешественик и лунна светлина

Идилично сватбено пътуване на двойка от Будапеща в Италия. Младоженецът Михай внезапно се оказва беглец от съпругата си Ержи, опитвайки се да избяга от задълженията на зрелостта и да преследва спомени за младостта. Стремежът му към нови избори в живота го поставя пред философски дилеми. Желанието за смърт, което произтича от младежките забавления, прераства в съдбоносно изживяване. Този конфликт е балансиран с чувство за хумор и самоирония сред великолепното представяне на италианската културна и духовна история.

Романът "Пътешественик и лунна светлина" (1937) е считан за модернистичен шедьовър и най-значимо произведение на Антал Серб (роден 1901), който печели значителна литературна известност и е високо ценен като историк по унгарска и световна литература. Животът му завършва трагично – през 1943 г. попада в трудов лагер, а началото на 1945 г. бележи неговата смърт след жесток побой; погребан е в общ гроб. Романите му са част от най-добрите творби на второто поколение литературното движение Нюгат.

„Вероятно защото бяхме толкова близки, не можехме да флиртуваме или да се влюбим един другиму. За любовта е нужно разстояние, чрез което двамата могат да се приближат помежду си. Приближаването обаче остава само привидно, тъй като самата любов носи дистанция със себе си. Любовта представлява полярност - два противоположни заряда при двама души.“
Из книгата