Полунощният лов

В момента, в който ПОЛУНОЩНИЯТ ЧАС започва да се проявява и звуците на ПОЛУНОЩНИЯ ВОЙ бавно затихват, настъпва времето за ПОЛУНОЩНИЯ ЛОВ.

Отново е полунощ. Калдъръмът блести под лунната светлина. Но във Великия механизъм се е образувала огромна празнина – тъмен пропаст, поглъщаща изумрудената светлина на заклинанието.

Не трябва да бъде така. Светът е изпълнен с паника и ужас. Грозни създания и ловци като глутница роят в мрачните сенки, които постоянно се разширяват. Крясъците и шумотевицата завладяват множеството. Страшни сцени разиграват както долу, така и горе. Нощният народ и Дневният народ сякаш са уплашени един от друг. Хаосът от сблъсък между две епохи кънти силно. Рогът на магическия апокалипсис призовава все по-силно – наближава ловът! Това не е обикновен лов; това е ПОЛУНОЩНИЯТ ЛОВ, изпълнен с ужасяваща жажда за плячка. Космическият разлом разделя реалността, а звездите бавно угасват. Ударите на Биг Бен звучат несинхронизирано, сякаш предвещават края на ПОЛУНОЩНИЯ ЧАС; далечен вой известява за загубата на всякаква магия.

Има ли някой смел достатъчно да промени проклетото време?

Но вижте - дори сред отчаянието назрява надеждата да се намери специалист по приказните часовници, способен да възстанови истинското време. Спешно търсят няколко клана – носители на добруването... Защо пък не измислим план с щипка магия?

Или може би ни трябва само една Загадка като Емили - храбра и устремена личност със заразителна жизненост? Скоро тя ще усети как магическите частици я обгръщат и без усилие самата тя ще стане вихрушка от чудеса...

А там край света още пулсира добра магия и тихо шепне молитвата:

„През цялата нощ ме закриляй, о луна,

прогони бедите със своята светлина!”