Знамената от борбите и войните за освобождение и обединение на българските земи

В историята на Македоно-одринското опълчение, Петър Дървингов - български офицер и войвода на Върховния македоно-одрински комитет, отбелязва: "[...] времето неумолимо потъва в бездната на вечността, следите от нашите действия изчезват, паметта започва да ни предава и събитията от миналото постепенно се превръщат в легенди, оцветени с нюансите на новата епоха, новия език и актуалните нравствени нужди."

Столетие след Илинденско-Преображенското въстание - най-мащабното общобългарско движение за освобождение на българите в Македония и Тракия, ние се стремим да възстановим част от историята с цел да разсеем мъглата около съвременните политически конфликти на Балканите относно историческите спорове. Целим да насочим вниманието си към героичния порив на българския народ към свобода и независимост. Този устрем започва веднага след Берлинския конгрес, който опитвайки се да уреди интересите на великите сили след Санстефанския договор ражда един мит. Неосъщественият идеал за национално обединение става истинска химера с разрушителна сила.

През последвалите десетилетия българските жители в Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини организират протести и въстания в името на политическото единство под българската корона. Както казва ген.-лейтенант Никола Жеков по време на Първата световна война: "целият български народ стои сплотен под победните знамена".

Образът на този единен народ – монументален и трагичен – не може да бъде представен без знаметата – какви ли не бойни или въстанически флагове. Под тях онези които избираха смъртта вместо несвободата доказаха своята принадлежност като българи.

Тази публикация е посветена именно им; тя събира за първи път знамена от Националния военноисторически музей свързани с борбата за свобода в Македония и Одринско наред с бойни знамена от Българската армия участвали във войните за освобождението през Балканските войни до Първата световна война. Знамената са автентични – запазени благодарение усилията както индивидуални така институционални.

Те символизират стремежа към обединено Отечество чрез общи знаци като цветовете трикольора или изображенията върху тях - коронования лъв или православния кръст. Девизите присъстващи върху повечето знамена носят значима стойност: "Свобода или смърт" резонира през цялото Възраждане; стихотворението „Тоз който падне“ от Христо Ботев остава вдлъж духом между поколения борци; а "Съединението прави силата" гордо краси сградата на парламента.

Изобразяването братята Кирил и Методий върху много флагчета показват любовта вложена при шиене им дори когато те са изработвани простичко отв известни жени сред народа ни. Те оставят отпечатък даже върху най-високото отличие давано по повод признание независимост — орденът "Св.Св.Кирил и Методий".

Пред тези знамена ние сведем глави в почит към всички дали живота си пред олтара свободната България освободена чрез усилията всеки със своят принос , включително стотиците хиляди изгубили домове близки.
Доц.д-р Соня Пенкова
Директор Национален военноисторически музей