Всичко за книгите
Каталог за книги, автори и издателства
 

Кратък дневник на съвпаденията

Корицата на Кратък дневник на съвпаденията
Издателство:Lemur
Брой страници:384
Година на издаване:2024
Дата на издаване:2024-04-03
ISBN:9786197581638
SKU:15777130011
Размери:14x20
Тегло:451 грама
Корици:МЕКИ
Цена:25 лв.
Анотация
Ревюта
Свързани книги
Приятели
Информационна мрежа

Дебютният роман на Доменико Дара, известен с литературния си шедьовър „Малинверно“, ни запознава с уникалния му стил, вдъхновен от интригуващ сюжет и разнообразие от герои.

Обикновените личности, които са затънали в дълбините на историята, понякога се оказват най-внимателните изследователи и усърдни наблюдатели на законите, управляващи света. В тази наследствена линия попада пощальонът на Джирифалко – скромен и самотен мъж, който посвещава живота си на описването на съвпаденията като прозрения от Съдбата. Тя го е лишила от любовта му и вместо това му е дала дарба да имитира почерка на другите хора. Пощальонът развива своеобразна зависимост: той отвори писмата, ги чете, преписва и систематизира преди да ги достави, така създавайки своя собствена хронология за малкото италианско градче.

Един ден в неговата пощенска чанта се появява необичайно любовно писмо – запечатано с восък без подател и обгърнато в тайна. Годината е 1969-а; американците скоро ще стъпят на Луната, а пощальонът – модерен пратеник на боговете Меркурий – се готви за ново предизвикателство: да разкрие една нещастна страст и да спаси Джирифалко от зловредните намерения на кмета, който планира да продаде живописния хълм Ковело за изграждане на сметище.

„Чрез откриването и изучаването историите зад писмата своите съселяни той намира практичен начин да реализира собственото си творчество - защото ако притежаваш талант но не го използваш, все едно че никога не си имал такъв.“

„Нищо не може нито да бъде създадено или унищожено – но дали това важи за човешките чувства? Любовта вероятно е подобна водата - тя не изчезва напълно; просто приема различни форми?“

„Веднага щом забележеше скъсан чорап бързаше да го поправи; изпитваше удовлетворение при мисълта как запълва празнотата в света точно както чрез намесване в съдбите посредством кореспонденцията виждаше как закриля животите около себе си.“

.

.