Кратък дневник на съвпаденията
Издателство: | Lemur |
Брой страници: | 384 |
Година на издаване: | 2024 |
Дата на издаване: | 2024-04-03 |
ISBN: | 9786197581638 |
SKU: | 15777130011 |
Размери: | 14x20 |
Тегло: | 451 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 25 лв. |
Дебютният роман на Доменико Дара, известен с литературния си шедьовър „Малинверно“, ни запознава с уникалния му стил, вдъхновен от интригуващ сюжет и разнообразие от герои.
Обикновените личности, които са затънали в дълбините на историята, понякога се оказват най-внимателните изследователи и усърдни наблюдатели на законите, управляващи света. В тази наследствена линия попада пощальонът на Джирифалко – скромен и самотен мъж, който посвещава живота си на описването на съвпаденията като прозрения от Съдбата. Тя го е лишила от любовта му и вместо това му е дала дарба да имитира почерка на другите хора. Пощальонът развива своеобразна зависимост: той отвори писмата, ги чете, преписва и систематизира преди да ги достави, така създавайки своя собствена хронология за малкото италианско градче.
Един ден в неговата пощенска чанта се появява необичайно любовно писмо – запечатано с восък без подател и обгърнато в тайна. Годината е 1969-а; американците скоро ще стъпят на Луната, а пощальонът – модерен пратеник на боговете Меркурий – се готви за ново предизвикателство: да разкрие една нещастна страст и да спаси Джирифалко от зловредните намерения на кмета, който планира да продаде живописния хълм Ковело за изграждане на сметище.
„Чрез откриването и изучаването историите зад писмата своите съселяни той намира практичен начин да реализира собственото си творчество - защото ако притежаваш талант но не го използваш, все едно че никога не си имал такъв.“
„Нищо не може нито да бъде създадено или унищожено – но дали това важи за човешките чувства? Любовта вероятно е подобна водата - тя не изчезва напълно; просто приема различни форми?“
„Веднага щом забележеше скъсан чорап бързаше да го поправи; изпитваше удовлетворение при мисълта как запълва празнотата в света точно както чрез намесване в съдбите посредством кореспонденцията виждаше как закриля животите около себе си.“
.
.