България и европейският Запад през първите десетилетия на IX в.

В произведението си „България и европейският Запад през първите десетилетия на IX в.“ д-р Николай Хрисимов прави важен напредък в разбирането ни за историческия контекст, като използва разнообразие от нови материали. Тези данни произхождат както от исторически източници и археологични находки, така и от актуални изследвания на учени от Румъния, Унгария, Сърбия, Австрия и други държави. Монографията обединява серия тематични проучвания, които плавно се свързват помежду си. Първата част е посветена на известната "теория" за произхода на кан Крум сред т.нар. панонски българи – теза с противоречив характер, която е не само оспорвана, но също така неправилна. Създадена пред повече от двеста години, тя е повтаряна многократно без да се взима под внимание нейният произход или причина за формулиране. Интересното е как тази панонска "връзка" относно великия владетел е дълбоко вплетена в историографските текстове и учебниците по история навсякъде… Чрез конкретни аргументи авторът убедително демонстрира несъстоятелността на версията за „боила от Панония“, доказвайки че този забележителен български управник принадлежи към аристократичния елит в Плиска.

С иновационен подход Хрисимов анализира отношенията между България и Аварския каганат чрез стари и нови изследвания и интерпретации. Без предварителни нагласи той основава своите заключения върху конкретни доказателства и опровергава теориите за наличието на „остатъчна“ аварска държава в Панония до завладяването й от маджарите/унгарците в началото на X век. Напротив, българската власт извън Карпатите по Средния Дунав и река Тиса остава активна достатъчно време – толкова дълго че унгарците са казвали: „...от българско време...“, подобно на познатата фраза „...от време оно…“.